Село Уши се намира в планински район, северозападно от Кюстендил, в областта Краище, в

Село Уши се намира в планински район, северозападно от Кюстендил, в областта Краище, в южните дялове на Кобилската планина. Съставено е от няколко рзпръснати махали – Самарджийска, Стоянова, Калеина, Знеполска, Николина, Златанова, Костадинова, Велкова и Кошарска.

Името на селото е неповторимо и няма аналог или сходство в България. В Сръбски източници се загатва като Уш, само че това не дава изясненост за смисъла и произхода му. Има догатки, че името на селото може да произлиза от намираща се в землището планинска форма, подобаваща уши.

Население

1880 – 333 поданици

1900 – 378 поданици

1926 – 124 поданици

1934 – 489 поданици

1946 – 434 поданици

1956 – 324 поданици

1965 – 227 поданици

1975 – 137 поданици

1978 – 124 поданици

1984 – 90 поданици

Към момента се водят 27 поданици.

История

Училището в селото при започване на 20 век

Няма непокътнати писмени данни за времето на пораждане на селото. Останките от късноантично и късносредновековно населено място свидетелстват, че региона е населяван от дълбока античност.

Село Уши е остаряло средновековно населено място. В турски данъчен указател от 1570-1572 година е посочено под името Уж като тимар към нахия Горно Краище на Кюстендилския санджак с 4 мюсюлмански семейства и 52 християнски семейства, 5 бащини и 4 вдовици. В листата на джелепкешаните от 1576-77 година е записано село Уши към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 9 данъкоплатци - 8 българи и 1 турчин. Съществуването на селището и през XVII век е засвидетелствано в турски указател от 1626-1627 година за събиране на данъка джизие от войнуците.

До 1878 година Уши е господарско село и земите му принадлежат на турски чифликчии, на които селяните изплащат лихва. Според османо-турски документи в 1864 година Уши има 16 ханета (117 поданици от мъжки пол), а в 1874 година – 32 ханета (160 мъже).

От 1878 година селото е в границите на България и е част поредно от Изворска (до 1889 г.), Босилеградска (до 1901 г.) и Кюстендилска околия.

През 1878 година земите на чифликчиите са взети от локалните поданици, които ги обработват, и по-късно, след държавен заем, са изплатени на предходните им притежатели. Този заем е изплащан от ушинчани в продължение на десетилетия.

През 1893 година в селото е намерено в началото учебно заведение, а в 1929 година – читалището „ Бай Здравко “.

В 1949 година е издигната нова учебна постройка. От 1952 г. селото е електрифицирано, а от 1955 г. - водоснабдено. През 1957 година е създадено ТКЗС „ Червена звазда “, което през 1979 г. е включено в АПК „ Краище “ в с. Трекляно